Атеросклерозата (от гръцки: athere – каша и sklerosis – втвърдяване) е хронично възпалително заболяване на артериите. Тя е основният виновник за развитието на сърдечно-съдови заболявания, които остават водеща причина за смъртност в световен мащаб. Според данни на Световната здравна организация (WHO) и Европейското общество по кардиология (ESC), има над 17 милиона смъртни случая годишно.
Патогенеза: Как се развива „тихият убиец“?
В семантичния контекст на кардиологията, атеросклерозата не е просто „запушване“, а сложен биологичен процес в ендотела (вътрешния слой на съдовете):
- Увреждане на ендотела: Фактори като високо кръвно налягане или токсини от тютюнопушене нарушават целостта на съда.
- Натрупване на липиди: LDL холестеролът (т.нар. „лош“ холестерол) прониква в съдовата стена.
- Възпалителен отговор: Макрофагите (имунни клетки) се опитват да абсорбират мазнините, превръщайки се в „пенисти клетки“.
- Образуване на плака: Създава се атеросклеротична плака, която стеснява просвета на артерията и ограничава притока на кислород.
Симптоми според локализацията
Атеросклерозата често е асимптоматична в продължение на десетилетия. Симптомите се появяват, когато оросяването на конкретен орган е критично намалено:
- Коронарни артерии (Сърце): Гръдна жаба (стенокардия), задух, риск от инфаркт на миокарда.
- Сънни артерии (Мозък): Световъртеж, преходни нарушения на зрението или говора, риск от инсулт.
- Периферни артерии (Крайници): Студени стъпала, болка при ходене (интермитентно накуцване), която отминава при покой.
- Бъбречни артерии: Трудно контролирана хипертония и бъбречна недостатъчност.
Рискови фактори
За да изградим информационна плътност, разделяме факторите на две групи:
Модифицируеми (които можем да контролираме):
- Дислипидемия: Високи нива на LDL и ниски нива на HDL.
- Артериална хипертония: Постоянно напрежение върху съдовите стени.
- Захарен диабет: Високата захар уврежда директно ендотела.
- Затлъстяване и липса на физическа активност.
Тютюнопушенето и хроничният стрес (повишен кортизол) също са ключови ускорители на атерогенезата.
Немодифицируеми:
- Възраст: Рискът се увеличава след 45-55 години.
- Пол: Мъжете са по-застрашени в по-ранна възраст.
- Генетична предразположеност.
Диагностика и съвременно лечение
Съвременната медицина разчита на прецизни методи за оценка на съдовото състояние:
- Доплерова сонография: Ултразвуково изследване на кръвния поток.
- Ангиография: Контрастно изследване на съдовете.
- Липиден профил: Измерване на общ холестерол, LDL, HDL и триглицериди.
Лечението включва промяна в начина на живот и фармакотерапия (статини, антиагреганти), а в напреднали фази – хирургични методи като поставяне на стент или байпас.
Профилактика: Как да предпазим съдовете си?
Според насоките в статията, превенцията е най-ефективното „лечение“:
- Диета: Ограничаване на наситените мазнини и захарта; прием на Омега-3 мастни киселини.
- Движение: Минимум 150 минути умерена кардио активност седмично.
- Контрол: Редовно следене на кръвното налягане и нивата на глюкозата.
Разлика между лош и добър холестерол
| LDL (Лош холестерол) | HDL (Добър холестерол) | |
|---|---|---|
| Пълно име | Липопротеини с ниска плътност (Low-Density Lipoprotein) | Липопротеини с висока плътност (High-Density Lipoprotein) |
| Основна функция | Пренася холестерола от черния дроб към клетките и артериите. | Събира излишния холестерол от тъканите и го връща в черния дроб. |
| Ефект върху артериите | Спомага за образуването на атеросклеротични плаки (стеснява съдовете). | Почиства артериите и предотвратява натрупването на плаки. |
| Рисков фактор | Високите нива увеличават риска от инфаркт и инсулт. | Високите нива защитават сърдечно-съдовата система. |
| Целеви нива | Под 3.0 mmol/L (за здрави хора) или под 1.4 – 1.8 (за рискови пациенти). | Над 1.0 mmol/L за мъже и над 1.2 mmol/L за жени. |
| Как да го променим? | Намаляване на наситените мазнини, спиране на пушенето, статини. | Редовни кардио тренировки, прием на Омега-3, зехтин и фибри. |
Ако имате съмнения за атеросклероза, насрочете преглед при ангиолог в Po-krasivi.bg.


